АИКБ предложи на представители на изпълнителната и законодателната власт конкретни мерки за повишаване на привлекателността на професиите

България има нужда от реални реформи, за да повиши привлекателността на професиите

На 08 май 2018 г. се проведе кръгла маса на тема “Бизнес и висше образование”, организирана от АИКБ в партньорство с вестник “Стандарт”. Кръглата маса беше провокирана от получените резултати до момента по проект BG05M9OP001-1.011-0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, в които ясно се открои, че основният фактор за повишаване на привлекателността на професиите е изграждането на интерес към тях на ниво образователна система.  При разработването на моделите и мотивационните пакети, както и в резултат на проведените четири кръгли маси в края на месец април, всички експерти посочиха, че реформата в образованието и най-вече във висшето е крайно наложителна.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е силно заинтересована практически да приложи получените резултати по проекта и да ги направи максимално гъвкави, по начин който да доведе до реално повишаване на интереса към идентифицираните дефицитни професии. С цел търсене на решения асоциацията организира кръгла маса за обсъждане на конкретни предложения за реформи в сферата на висшето образование. АИКБ предложи мерки за насочване на кандидат студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на т.н. академична автономия и сътрудничество и координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото ни развитие.
„Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. Чрез предлаганият от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, посочи Васил Велев.


Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика.
По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си. „Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни заместник министър-председателят.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество. По думите му по-добрите общества са изградени от по-високообразовани хора. Той открои три основни задачи пред държавата: да се намали до минимум преждевременното отпадане на деца от образователната система, да се настрои образованието спрямо търсенето на пазара на труда, както и да се придобиват знания, умения и ключови компетентности, които да са релевантни за в бъдеще. По отношение на висшето образование, министърът заяви, че след намаляването на план-приема в държавните висши училища за икономически и администрация, е регистриран ръст за тези специалности в частните такива. Вълчев заяви още, че няма сегмент, който да не е претърпял реформа в сферата на образованието и то благодарение на партньорството на държавата и заинтересуваните страни, сред които с активното си участие се откроява АИКБ. И този процес ще продължи.
Участие в кръглата маса взеха над 100 представители на бизнеса и държавата. Сред тях бяха вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните Комисии по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на висши учебни заведения, синдикати, граждански организации и други заинтересовани страни.
АИКБ и в. Стандарт поеха ангажимент да представят в подходяща форма генерираните предложения по време на кръглата маса както на законодателната и изпълнителна власт, така и на обществеността.

Моделите за повишаване на привлекателността на професиите в четирите пилотни бранша бяха внедрени успешно в 28 предприятия

На 27.04.2018 г. приключи внедряването на 16-те Модела за повишаване на привлекателността на професиите в четирите пилотни бранша. Експертите по проекта проведоха мозъчна атака на 02.05.2018 г. за обсъждане на резултатите от пилотното внедряване на моделите в 28-те предприятия. Експертите от всички браншове докладваха, че вндеряването на моделите е преминало успешно, и че предприятията са проявили голям интерес към новите инструменти. Специалистите по човешки ресурси са споделили, че предложените модели са изключително изчерпателни и дават възможност всеки работодател да намери своя подходящ подход и мярка, според възможностите си, за да привлече по-качествена и висококвалифицирана работна сила.

Браншовите експрети посочиха, че част от мерките зависят от сътрудничество с други институции и организации, като местна власт, образователни институции и добрата работа и координация между всички участници на местно ниво, като това е единствения правилен подход, за да се увеличи привлекателността на идентифицираните 16 дефицитни професии.

Бяха дадени добри примери в областта на машиностроенето, където машиностроителните предприятия в Сопот, Казанлък, Сливен и Пазарджик работят съвместно с професионалните гимназии, бюрата по труда и с общината и лесно прилагат заложените мерки.

По време на мозъчната атака бяха дадени и конкретни идеи за прецизиране на моделите с цел тяхното финализирани и последващо разпространение сред работодатели и заинтересовани институции.

Недостигът на работна сила задържа растежа на България. Работодатели и синдикати обсъдиха мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация в дефицитни професии

„Българското машиностроене и електротехника са изключително високо конкурентоспособни на световните пазари и бележат сериозен ръст. Над 30 % от ключовите кадри в тях са на пенсионна възраст. Ако не се предприемат спешни мерки – внос на човешки ресурс в непосредствен план, реформа в образованието – в средносрочен и справяне с демографската криза – в дългосрочен, производството и бизнесът ще се свиват до равнището на наличните човешки ресурси. А това допълнително ще ограничи възможностите на бюджета за  ръст на пенсиите и ръст на доходите в бюджетната сфера“ – обобщи предизвикателствата председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България г-н Васил Велев при откриването на кръглата маса за обсъждане на стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация в дефицитни за пазара на труда професии днес.

Представители на работодатели от АИКБ, синдикати от КНСБ и КТ „Подкрепа“ и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Агенция по заетостта и Националната агенция за професионално образование и обучение обсъдиха как да се повиши привлекателността на вече идентифицирани ключови професии от четири пилотни бранша – „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Пакетите са ориентирани към работодателите и към търсещите работа, за да ги мотивират да изберат определени търсени професии, включително чрез насърчаване на мобилността. Събитието е част от проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, изпълняван от Асоциация на индустриалния капитал в България, в партньорство с представените институции.

„Вече работим в много тясно сътрудничество с Министерство на образованието и науката за стартиране на реформа във висшето образование. Предстои кръгла маса по темата на 8 май. Каквато и реформа да се направи, обаче, резултатите не могат да бъдат чакани по-рано от 5 – 10 години, а хора трябват сега“ – заяви председателят на АИКБ Васил Велев. В последвалата дискусия той подчерта, че размерът на работната заплата в България нараства с бързи темпове, значително изпреварващи ръста на производителността на труда и от там – още веднъж необходимостта от по-голямо фокусиране върху повишаване на производителността на труда.

Като основни фактори, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др.

По думите на ръководителя на проекта д-р Милена Ангелова – главен секретар на АИКБ и вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет, основна задача пред държавните институции, работодатели и синдикати е да разработят съответните политически инструменти и мерки, които да повишат привлекателността към професии със слабо предлагане на пазара на труда, но ключови за развитието на българската икономика. В момента се разработват онлайн базирани програми за обучение за подобряване на адаптивността и насочване на младите хора и безработните лица към тези професии, каза още д-р Ангелова.

Дискусията очерта необходимостта от работа с учениците и техните семейства още от най-ранна възраст за ориентирането им към образование, което да ги квалифицира за дефицитни професии като: инженер, настройчик на машина с цифрово програмно управление, стругар, заварчик, електротехник, техник електронна техника, машинен оператор, машинист, шофьор на ТИР, летец – пилот, спедитор, лекар, акушерка, лаборант, медицинска сестра.

В рамките на проекта първоначално се разработват 16 пилотни модела за изброените дефицитни професии. Внедряването им по предприятия в четирите пилотни бранша се извършва от обучени функционални и браншови експерти, които в момента представят моделите на 28 предприятия от браншовете.

На основа на днешната дискусия ще бъдат изготвени програми и материали за дистанционно обучение, както и политики и инструменти за балансиране на пазара на труда. От НАПОО заявиха готовност и за прецизиране на описанията на дефицитните професии, така че те да бъдат възприети като по-привлекателни. Към МТСП бяха отправени предложения за предприемане на мерки за насърчаване на мобилността на човешките ресурси, както и за насърчаване на по-добри и безопасни условия на труд.

 

На кръгли маси ще се обсъдят стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация и насърчаване на мобилността в четирите пилотни бранша

На 30.04.2018 г. АИКБ организира кръгли маси за представяне и обсъждане на проекти на Стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация и насърчаване на мобилността в четирите пилотни бранша.  

Изготвянето и разпространението на мотивационните пакети цели подпомагането на кариерната ориентация на търсещите работа лица, безработни и неактивни лица, и по-специално на безработните младежи до 29 г. и мотивирането им да бъдат активни и гъвкави при търсенето на възможности за трудова реализация. В същото време ще се работи и с работодателите, които от своя страна, да бъдат по-гъвкави и иновативни при привличането на потенциални кадри.

В рамките ва проекта бяха изготвени четири пилотни проекта на модели – по един за всеки от четирите пилотни сектора, които съдържат описание на спецификите на всеки бранш, както и конкретни указания за прилагането им при работа с всяка една от идентифицираните целеви групи.

В рамките на четирите кръгли маси мотивационните пакети се очаква да бъдат подробно обсъдени с широк кръг заинтересовани страни – представители на работодателите, на синдикатите и на компетентните държавни институции.

АИКБ започна внедряване на модели за повишаване на привлекателността на 16-те професии в 28 предприятия

От 16.04.2018 г. започва внедряване на пилотните модели за повишаване на производителността на професиите по проект Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. В периода януари – март 2018 г. бяха разработени разработени 16 модела за всяка една от дефицитните професии от четирите пилотни бранша.

За внедряването им по браншове бяха обучени функционални и браншови експерти, които в момента представят моделите на 28 предприятия от четирите бранша.

АИКБ започна внедряването на добри практики за корпоративна социална отговорност в 60 предприятия

Браншовите експерти по проекта започнаха обучения на мениджъри и ръководители човешки ресурси в 60 предприятия по прилагане на идентифицираните по проекта добри КСО практики. По време на проведената на 26.01.2018 г., експертите споделиха, че обученията преминават с огромен успех и получават допълнителни заявки, извън определения брой предприятия за обучение. За нуждите на обучението, АИКБ издаде Бяла книга на добрите КСО практики и Единен наръчник за въвеждане на добрите практики.

            Успоредно с обученията, започна и пилотното тестване на Модела за изчисляване на рейтинг на професиите сред 200 респондента. По време на посочената среща експретите обсъдиха как ще се тества модела по браншови, за да даде максимално обективна и представителна информация.

Проект „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” беше представен пред Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение

Днес, 08.11.2017 г., в дневния ред на Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) беше представен напредъка по изпълнявания от АИКБ проект „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието набългарската икономика сектори”  № BG05M9OP0011.011-0002-C01, финансиран от Европейския социален фонд чрез ОП РЧР.

Идентифицираните сектори, които обхваща пилотно проекта са: машиностроене и металообработване, електротехника и електроника, медицина и услуги за красота и здраве, транспорт и спедиция.

Д-р Милена Ангелова, която е ръководител на проекта, представи основните цели и дейности, кoито се изпълняват  и постигнатите резултати до момента. Госпожа Ангелова наблегна на  предимно на постигнатите резултати по Дейност 1, които са основата, върху която ще се развива през следващите месеци проекта:

  1. Изготвена Карта на професиите за четирите пилотни бранша.
  2. Списък на ранжирани професии – до 10 за всеки бранш и определени по 4 професии, представляващи приложното поле на проекта.

Доктор Ангелова подчерта, че в момента в процес на разработка са Стратегия и плана с конкретни мерки за повишаване привлекателността на професиите, като вече са идентифицирани основните групи мерки:

  1. Балансирано и активно включване на работодателите в подобряване качеството на обучението в средните професионални гимназии и във висшите училища;
  2. Засилване на взаимодействието между съответните институции на местно и регионално ниво;
  3. Въвеждане на менторството и наставничеството – инструменти с огромен потенциал за привличане на млади кадри за ключовите браншове на българската икономика;
  4. Насърчаване ролята на държавата в образователния процес за създаване на кадри с подходящо образование и квалификация за икономиката;
  5. Политика за създаване и развитие на траен интерес на децата и младите хора към техниката и инженерните специалности – посредством дългосрочна стратегия, по примера на редица европейски страни, които развиват целенасочено и устойчиво подобни стратегии;
  6. Откриване и насърчаване на млади таланти;
  7. Засилване ролята на общините и местните общности за повишаване привлекателността на професиите:
  8. Въвеждане на съвременни и атрактивни системи за възнаграждения, допълнени от широки пакети от социални придобивки;
  9. Системни действия за подобряване условията на труд чрез възможностите на КСО практиките – създаване на позитивно усещане и благоприятни нагласи сред работниците в области, по отношение на които има реални очаквания от страна на работниците посредством получаване на обратна връзка;
  10. Прилагане на практики в областта на КСО.

С презентацията бяха представени и постигнатите резултати по Дейност 3:

  1. Разработен Модел за обективна оценка на производителността на труда и обвързването й с договарянето на доходите от труд ; .
  2. Указания за прилагане на Модела.

През 2018 година ще бъдат стартирани Дейност 4, чиито очаквани резултати са:

  1. Да се разработят нови и актуализирани вече съществуващи указания за работата на кариерните центрове към АЗ за адекватно професионално и кариерно ориентиране към професиите, ключови за конкурентоспособността на пилотните сектори.
  2. Да бъдат обучени 40 служители на Агенция по заетостта за работа с разработените системи и материали.

Членовете на УС на НАПОО изразиха огромен интерес към направената презентация и зададоха множество въпроси към ръководителя на проекта д-р Ангелова. Те посочиха, че с интерес ще очакват да се запознаят и с последващите, постигнати резултати по проекта, както и с изготвените до момента анализи и други аналитични документи.

Спешни действия за осигуряване с човешки ресурси на 16 най-дефицитни професии в четири бранша планира Асоциацията на индустриалния капитал в България

На 10 април 2017 Васил Велев, председател на УС на АИКБ, откри първата по проекта пресконференция и посочи, че  Асоциацията инвестира много усилия и време за да обсъди и съгласува рамката на този проект със заинтересованите страни. АИКБ ще работи активно за неговото бързо и качествено изпълнение, тъй като избраните сектори изпитват остра нужда от човешки ресурси. Стремително се увеличава дела на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст, като същевременно драстично намалява броят на младите хора, които избират да се развиват в тези сектори у нас. Той посочи, че обявените работни места средногодишно са два пъти повече от регистрираните безработни с квалификация. Това са част от причините подобен проект да се реализира, като избраните сектори са структуроопределящи за българската икономика. „Мехатрониката дава най-голям дял от нашия износ, който е над 55% от БВП, а от тях 19% идват от този бранш“, каза Васил Велев. „Недостигът в този бранш се оценява на над 17 000 търсени специалисти“, допълни той. Сходна е ситуацията и в здравеопазването, където недостигът на лекари е над 5 000, а на медицински сестри над 11 000.

Д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта, представи основните дейности, които ще се реализират със средствата по ОП „Развитие на човешките ресурси“ по линия на ЕСФ и първите постигнати резултати. Целта по проекта ще се постигне и чрез разработването на електронна платформа за изчисляване рейтинга на професиите, която ще бъде предоставена на МТСП за управление.  „В един бранш имаме над 200 професии“, посочи д-р Ангелова. „С тясното съдействие на браншовите и синдикални федерации в тези четири бранша сме ранжирали 10-те най-важни професии, а от тях избрахме  четирите, които са ключови за конкурентоспособността на бранша“, допълни тя:

  • За бранш „Машиностроене“ – Машини и системи с ЦПУ, Стругар, Заварчик, Машинен инженер (недостиг има основно за длъжността Инженер -конструктор);
  • За бранш „Електротехника и електроника“ – Инженер, Електротехник, Техник на електронна техника и Машинен оператор;
  • За бранш „Транспорт и спедиция“ – Спедиция и логистика, Шофьор, товарен/тежкотоварен автомобил, Машинист, Пилот;
  • За бранш „Медицина и услуги за красота и здраве“ – Лекар, Медицинска сестра, Акушер, Лаборант.

Дейностите по проекта, който АИКБ предстои да реализира до края на 2018 г., са насочени към повишаване на икономическата активност на заети и търсещи работа лица и едновременно с това към подобряване достъпа до заетост за безработни лица, както и подпомагане на доброволната географска и професионална мобилност на работната сила; осигуряване на възможност за заетите, предприятията и предприемачите по-лесно да се адаптират към променящите се нужди на икономиката и пазара на труда, включително чрез развитие на знанията и уменията на заетите съобразно нужните на бизнеса квалификация и компетенции, въвеждане на нови форми на организация на труда и модернизиране на институциите на пазара на труда.

Основните дейности по изпълнение на поставените цели са общо пет и са насочени към разработване на:

  • Рейтингова система на привлекателността на професиите в ключови за българската икономика четирите пилотни сектора;
  • Мотивационни пакети за привличане на търсещите работа лица към търсени на пазара на труда професии;
  • Методики за обвързване на работната заплата с производителността на труда;
  • Въвеждане на иновативни практики за КСО и тяхното пилотно внедряване;
  • Институционализиране на постигнатите резултати чрез обучение на служители на Агенция по заетостта.

По проекта работят общо 70 експерта. Асоциирани партньори на АИКБ са МТСП, Агенция по заетостта и Националната агенция за професионално образование и обучение, 5 браншови работодателски организации – колективни членове на АИКБ и 8 синдикални федерации на работещите в пилотните сектори, които са членове на КТ „Подкрепа“ и КНСБ.

Продължителността на проекта е 24 месеца, а отпуснатата безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 324 300.00 лева.

АИКБ изпълнява нов европроект по ОП “Развитие на човешките ресурси”

На 02.01.2017 г. Асоциацията на индустриалния капитал в България стартира изпълнението на дейностите по проект „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“ № BG05M9OP0011.011-0002-C01, финансиран от Европейския социален фонд чрез  ОП РЧР 2014 – 2020 с период на изпълнение: от 02.01.2017 до 31.12.2018 г.

Проектът включва общо седем дейности, включително управление на проекта и информиране и публичност.

Идентифицираните сектори, които ще обхване пилотно проекта са: машиностроене и металообработване, електротехника и електроника, медицина и услуги за красота и здраве, транспорт и спедиция.

Основната цел на проекта е да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години–дисбалансът между търсенето на квалифицирана работна сила в ключови за развитието на българската икономика области и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация.

Продължителността на проекта е 24 месеца.

Стойността на проекта е: 2 324 300.00 лева, от които 1 975 655.01  лева европейско и 348 644.99 лева национално финансиране.