АИКБ ще преодолява дефицита на кадри с инструменти и мерки за повишаване привлекателността на ключови професии

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи модули за насърчаване на заетостта при професии с дефицит на кадри, които са ключови за развитието на българската икономика. Разписани под формата на инструменти и конкретни мерки, модулите са разработени за всяка от 16 пилотни професии от браншовете „Машиностроене“, „Електротехника“, „Транспорт и спедиция“ и „Здравеопазване“, в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“. Те бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Професии с дефицит на работна сила – мерки и решения за повишаване на привлекателността“, открита от председателя на Асоциацията г-н Васил Велев.
Основната ни цел е да предложим стратегии за преодоляване на дисбаланса в търсенето и предлагането на работна сила във важни за българската икономика браншове и професии. Желанието ни е да дискутираме широко разработените модули и да ги прецизираме така, че да бъдат лесно приложими в практиката на предприятията, на институциите на пазара на труда и на фирми за управление и подбор на персонал“, заяви председателят на АИКБ по време на кръглата маса. „Ако не вземем веднага мерки, съвсем скоро ключови сектори на българската икономика със сравнителни предимства и много добро представяне, съдейки по ръста на износа, ще останат без кадри и ще са изправени пред опасността да затворят врати“, предупреди г-н Велев.

Заместник министърът на труда г-жа Зорница Русинова посочи, че почти няма работодатели в страната, които да не индикират като основен проблем липсата на кадри. „В последната една година безработица е под 5,5%, но в страната ни има професии, при които търсенето на работници и служители е задоволено едва 50 на сто“, заяви още тя. По думите ѝ модулът ще послужи като база, за разработването на стратегия, чрез която да се преодолее дисбалансът между търсене и предлагане на работа и ключовите за България сектори да бъдат снабдени с квалифицирана работна ръка.
Модулите са разработени според спецификата на всеки един от браншовете, като предлагат конкретни идеи и мерки за въздействие с оглед повишаване на привлекателността и привличане и задържане на кадри за основните в тях професии. При изготвянето им са взети предвид характера на труда, производствените процеси и изискванията към квалификационните характеристики.
Според Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика привлекателността на професиите минава през кариерното развитие, както на децата, така и на техните родители. „Кариерното развитие трябва да започне още от детската градина. А в последствие в професионалното образование задължително трябва да бъде въведено дуалното обучение. Децата трябва да имат възможност да се докоснат до компаниите и предприятията в техния регион. Бизнесът задължително трябва да бъде привлечен в образованието“, завърши Десислава Николова.
АИКБ, на основа на изследвания в множество предприятия от пилотните сектори, изведе факторите, които влияят на привлекателността на една професия. Те са: работна среда, парични доходи, непарични материални стимули, стрес, престиж, перспективи, вложени време и средства за овладяване и поддържане на професията. Те са разделени в три групи фактори – основни, подкрепящи и допълващи, за които работодателите трябва да предприемат съответните мерки.
Основните фактори имат над 75% тежест, като в зависимост от професията в тях влизат: осигуряването на социални придобивки, размер на трудовото възнаграждение, допълнителни възнаграждения, социални осигуровки, осигуряване на обучение и допълнителна квалификация и други. Тези фактори определено могат да бъдат считани за ключови, а тяхното прилагане в процеса на търсене на работна сила гарантира успех при привличането и задържането на работа на кадри. Прилагането им може да се осъществи, без да е изключително скъпо за предприятието, но дава ясен сигнал към заетите в него лица, че техните интереси и потребности са взети присърце и за тях се мисли.
Сред подкрепящите фактори, които са с относителна значимост между 50 и 75%, са: възможност за работа в голяма компания, реализация в чужбина, работа с модерни технологии и техника и др. Тяхното прилагане няма да води априори до наемане на работници и служители, но въпреки това ще влияе много силно върху мотивацията на лицата, които биха се явили за заемане на позицията, която да доведе до позитивно решение в полза на предприятието
Сред допълващите фактори, чиято тежест е под 50 %, фигурират: близост на работното място, осигуряване на транспорт, липса на работа с удължено работно време или в почивни дни, поддържането на професионалното ниво да не изисква сериозни разходи и др. Ако бъдат приложени, няма да имат нито решаваща значимост, но могат да изиграят допълваща роля при взимането на решение от страна хората, търсещи работа.
От Асоциация на индустриалния капитал в България препоръчват прилагането на модулите на практика да става след внимателна оценка на спецификата на всяко отделно предприятието и неговите ресурси, като се изберат оптималните стратегии, както за конкретното предприятие, така и за съответната професия.

 

Образованието и системите за обучение трябва да се адаптират към новите технологии и дигитализирането на света

Непрекъснатото и бързо въвеждане на нови технологии в стопанския и публичния сектор налагат своевременно адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на форума „Дигитализация и глобализация – съвременни бизнес модели и форми на труд“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). 

„Въздействието на дигитализацията върху работните места ще бъде значително. Необходимите инструменти за справяне с това предизвикателство са качественото стартово образование, ученето през целия живот и повишаването на квалификацията и преквалификацията.“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ всички държави-членки на ЕС трябва възможно най-бързо да  предприемат реални мерки за подобряване и адаптирането на образователните си системи, така че да останат конкурентоспособни в новите условия и да продължат да създават придприятия и работни места.

Според изпълнителния директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов работодателите трябва активно да се включат в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Той заяви още, че АИКБ е заложила като свой основен приоритет справянето с проблемите на пазара на труда и недостига на квалифицирани кадри.

„За да осъществим тази цел разработихме и инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за страната ни професии в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Считаме, че основни мерки за справяне с проблемите са ежегодното осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии. Така ще успеем да създадем и развием траен интерес у младите хора към важните за българската икономика специалности“, заяви още Добрин Иванов.

Дискусионният форум за ролята на дигитализацията и глобализация в условията на труд се организира от Научноизследователски институт и катедра „Правни науки“ при Икономически университет-Варна с подкрепата на Асоциация на индустриалния капитал в България.

Участие в събитието взеха представители на международни институции, работодатели, организации на гражданското общество и академичните среди. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите години, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.

 

 

Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата

Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) у нас. Така ще се създадат предпоставки за даване на предимства за форми на заплащане, които в по-голяма степен да мотивират високопроизводителния труд. За целта трябва да има сключване на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ и окончателен отказ от административното й определяне.

Също така, определянето на минимални осигурителни доходи (МОД-ове) трябва да бъде прекратено и в достатъчно близка перспектива заменено с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) трябва изцяло да бъде прехвърлено в сферата на колективното договаряне, това обяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на специална кръгла маса, на която работодателската организация предложи нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда.

Новият модел е базиран на основата на разработения Модел за обективна оценка на производителността на труда в рамките на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Според модела минималната работна заплата за страната няма да се определя от Министерски съвет, както е в момента, а ще се договаря по специален механизъм, който ще е резултат на национално тристранно споразумение между национално представителните синдикати и работодателските организации, заедно с държавата.

Предлага се в близка перспектива и преминаване към договаряне по икономически дейности между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на отраслово/браншово равнище. Според експертите на АИКБ, колективното договаряне на ниво икономически дейности е много по-адекватно на икономическите реалности и особено на тенденциите в динамиката на производителността на труда, тъй като трендът на производителността на национално равнище не съответства на този при отделните икономически дейности.

Според АИКБ в момента, при определянето на минималната заплата не е икономически издържано, минималната заплата по отрасли, браншове и икономически дейности да се определя след като е определена минималната работна заплата за страната. Трябва да бъде точно обратното. Да се започва с колективно договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности (съобразено с информацията от колективното договаряне на ниво отделни предприятия), а след това за минимална работна заплата за страната да се приема най-ниската стойност на договорена МРЗ за икономическа дейност

 „Ние сме готови да започнем договарянето на минималните заплати по икономически дейности, незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове”). Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш.“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Той добави също така, че „доброто ниво на бипартитния социален диалог е важно конкурентно предимство за съответното предприятие, а общото ниво на развитието на индустриалните отношения е важен елемент на конкурентоспособността на националната икономика“.

Според АИКБ минималните осигурителни доходи представляват единствено грижа за попълване на фондовете на общественото осигуряване, докато колективното договаряне на ниво икономически дейности би било един честен и обективен начин за определяне на минималното възнаграждение на това равнище, особено в случая, когато са взети предвид динамиката на производителността на труда и трендът на инфлацията.

Заместник министър председателят и председател на НСТС г-н Валери Симеонов посочи, че определянето на МРЗ е от съществено значение за България. „Безспорният плюс на съществуването на МРЗ е дисциплинирането на работодателите. Огромният минус обаче е, че тя се определя по административен начин. С така действащия модел по никакъв начин не се насърчава производителността на труда и повишаването на квалификацията и мотивацията на работниците и служителите. Не само това, но и чрез административното увеличаване на МРЗ принуждаваме най-малките фирми да преминават в сивия сектор, тъй като те трябва да увеличават разходите си без това да е съобразено с производителността им и приходите, които осъществяват“, заяви Валери Симеонов.

По думите на министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков е време да се потърси нов инструмент, който да замести вече остарелите минимални осигурителни прагове. „Напълно подкрепям идеята минималната работна заплата да се определя по икономически дейности в преговори между браншовите организации на работодатели и синдикати.“.

Сред предложенията на АИКБ е и въвеждане на практиките на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне. Така ще се договарят мерки за повишаване на производителността на труда, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

Участие в кръглата маса взеха заместник министър председателят на Р. България и председател на НСТС Валери Симеонов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, зам.-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, бившия социален министър Иван Нейков и представители на различни браншови синдикални и работодателски организации.

Кръгла маса на тема „Модели за договаряне на МРЗ на основата на разработения Модел за изчисляване на производителността на труда по Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 за четирите пилотни бранша” ще се проведе на 14.09.2018 г.

АИКБ организира кръгла маса на 14.09.2018 г. за обсъждане на разработените в рамките на проекта модели за договаряне на МРЗ на основата на разработения и пилотно тестван в 60 предприятия Модел за изчисляване на производителността на труда и обвързването й с договарянето на доходите от труд за всеки от пилотните браншове. Желанието на АИКБ е разработените модели да бъдат широко дискутирани прецизирани с цел тяхното последващо използване на ниво бранш и/или предприятие. За участие в кръглата маса са поканени заместник-министър председателя на Република България и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество г-н Валери Симеонов, председателите на КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и представители на държавните институции и изследователски организации имащи отношение към въпросите на Колективното трудово договаряне и МРЗ.

Започна работата по изграждането на Информационна система “Рейтинг на професиите”

В началото на месец август, АИКБ сключи договор с фирма “Айсиджен”ООД, въз основа на проведена обществена поръчка, за изграждане на Информационна система “Рейтинг на професиите”.  Системата следва да изчисли първия рейтинг на 16-те професии от четирите пилотни бранша, който да послужи за основа за последващата работа на системата. Първите данни ще бъдат въведени през месец октомври, а на заключителната пресконференция на проекта през месец декември ще бъде оповестен съответния рейтниг, както и ще бъдат представени всички разработени по проекта инструменти.

Проект BG05M9OP001-1.011-0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, съфинансиран от ЕСФ стартира на 02.01.2017 г. и се очаква да приключи в началото на месец януари 2019 г.

Всички системи, инструменти и разработки получени в резултат на неговото изпълнение ще бъдат предадени в собственост на Министерство на труда и социалната политика за безвъзмездно ползване, а инструментите касаещи управлението на човешките ресурси ще бъдат достъпни на сайта на проекта за ползване от всички заинтересовани лица.

АИКБ РАЗРАБОТИ ИНОВАТИВЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА НА КЛЮЧОВИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРОФЕСИИ

Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество и несъответствие на план-приемана потребностите ”,  заяви г-н Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която разработи инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за България професии. Като част от него АИКБ изготви стратегия и план с конкретни мерки и пилотни модели за повишаване на привлекателността на професиите в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“, модул за насърчаване на мобилността, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. „Проблемът с човешкия ресурс е много остър и излиза на първо място в анкетите сред бизнеса като пречки за инвестициите, ръста на продажбите и задържащ фактор на икономическия растеж като цяло, оттам и на жизнения стандарт“, подчерта г-н Велев. Целта на разработените инструменти е решаване на един от основните проблеми на пазара на труда – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери като машиностроене, електроника и електротехника, здравеопазване и др. Това стана ясно днес след проведена работна среща между представители на АИКБ, Европейската комисия, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национална Агенция за професионално образование и обучение и представители на браншови работодателски и синдикални федерации от четирите пилотни сектора.

Инструментариумът е разработен по проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Участие при неговото разработване са взели над 80 експерта.

Като основни мерки за справяне с проблемите на пазара на труда беше посочено активното включване на работодателите в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Представителите на бизнеса считат, че чрез ежегодно осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии, ще успеят да създадат и развият траен интерес към важните за икономиката специалности.

Сред факторите, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др. За да подобрят привлекателността на дефицитните професии държавните институции, работодатели и синдикати ще трябва да разработят във възможно най-кратки срокове практически инструменти и мерки.

„Връзката между бизнеса и образованието за нас е много важна. Насочването на децата към професионално образование, обаче, не трябва да е задача само на работодателските организации, а на цялото ни общество. Трябва да пречупим мисленето си и да ценим полагането на труд, тъй като всяка професия има своето място и е важна за икономическото развитие на страната. Надяваме се, че Министерство на образованието и науката ще подкрепи предложения огледален проект в сферата на образованието, чрез който да се приложат очертаните мерки и в другите заинтересовани целеви групи – а именно ученици и техните семейства“, заяви ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова.

Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение Емилияна Димитрова  изяви готовност да разгледат възможността за включване на част от моделите и мерките за повишаване на привлекателността на професиите в Държавните образователните стандарти, както и използването им в бъдещата си работа.

„Проектът има много широка партньорска база и това е най-силната му страна. Една от основните европейски цели е професионалното образование да се превърне в първи избор за децата. Сред проблемите, с които трябва да се справим е и високия процент ромски деца, които отпадат от образователната система – 67 %, а в последствие около ¼ от ромите отпадат и от пазара на труда. Ролята на Европейския социален фонд е изключително важна за реализацията на точно такива проекти, които са от огромно значение за подобряването на социалното и икономическото положение в България“, каза представителят на Европейската комисия Дора Крумова.

Асоциация на индустриалния капитал в България е заложила като свой основен приоритет справянето с недостига на квалифицирани кадри. До момента АИКБ е направила редица предложения към Министерство на образованието и науката за цялостна реформа в начина на финансиране на висшето образование и реформа при изготвяне на план-приема в средното професионално образование, въвеждане в нормативната уредба на методика за създаване на Списък със специалности от професии, за които има очакван недостиг и др.


Прилагаме прессъобщение за събитието.

АИКБ предложи на представители на изпълнителната и законодателната власт конкретни мерки за повишаване на привлекателността на професиите

България има нужда от реални реформи, за да повиши привлекателността на професиите

На 08 май 2018 г. се проведе кръгла маса на тема “Бизнес и висше образование”, организирана от АИКБ в партньорство с вестник “Стандарт”. Кръглата маса беше провокирана от получените резултати до момента по проект BG05M9OP001-1.011-0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, в които ясно се открои, че основният фактор за повишаване на привлекателността на професиите е изграждането на интерес към тях на ниво образователна система.  При разработването на моделите и мотивационните пакети, както и в резултат на проведените четири кръгли маси в края на месец април, всички експерти посочиха, че реформата в образованието и най-вече във висшето е крайно наложителна.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е силно заинтересована практически да приложи получените резултати по проекта и да ги направи максимално гъвкави, по начин който да доведе до реално повишаване на интереса към идентифицираните дефицитни професии. С цел търсене на решения асоциацията организира кръгла маса за обсъждане на конкретни предложения за реформи в сферата на висшето образование. АИКБ предложи мерки за насочване на кандидат студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на т.н. академична автономия и сътрудничество и координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото ни развитие.
„Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. Чрез предлаганият от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, посочи Васил Велев.


Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика.
По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си. „Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни заместник министър-председателят.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество. По думите му по-добрите общества са изградени от по-високообразовани хора. Той открои три основни задачи пред държавата: да се намали до минимум преждевременното отпадане на деца от образователната система, да се настрои образованието спрямо търсенето на пазара на труда, както и да се придобиват знания, умения и ключови компетентности, които да са релевантни за в бъдеще. По отношение на висшето образование, министърът заяви, че след намаляването на план-приема в държавните висши училища за икономически и администрация, е регистриран ръст за тези специалности в частните такива. Вълчев заяви още, че няма сегмент, който да не е претърпял реформа в сферата на образованието и то благодарение на партньорството на държавата и заинтересуваните страни, сред които с активното си участие се откроява АИКБ. И този процес ще продължи.
Участие в кръглата маса взеха над 100 представители на бизнеса и държавата. Сред тях бяха вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните Комисии по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на висши учебни заведения, синдикати, граждански организации и други заинтересовани страни.
АИКБ и в. Стандарт поеха ангажимент да представят в подходяща форма генерираните предложения по време на кръглата маса както на законодателната и изпълнителна власт, така и на обществеността.

Моделите за повишаване на привлекателността на професиите в четирите пилотни бранша бяха внедрени успешно в 28 предприятия

На 27.04.2018 г. приключи внедряването на 16-те Модела за повишаване на привлекателността на професиите в четирите пилотни бранша. Експертите по проекта проведоха мозъчна атака на 02.05.2018 г. за обсъждане на резултатите от пилотното внедряване на моделите в 28-те предприятия. Експертите от всички браншове докладваха, че вндеряването на моделите е преминало успешно, и че предприятията са проявили голям интерес към новите инструменти. Специалистите по човешки ресурси са споделили, че предложените модели са изключително изчерпателни и дават възможност всеки работодател да намери своя подходящ подход и мярка, според възможностите си, за да привлече по-качествена и висококвалифицирана работна сила.

Браншовите експрети посочиха, че част от мерките зависят от сътрудничество с други институции и организации, като местна власт, образователни институции и добрата работа и координация между всички участници на местно ниво, като това е единствения правилен подход, за да се увеличи привлекателността на идентифицираните 16 дефицитни професии.

Бяха дадени добри примери в областта на машиностроенето, където машиностроителните предприятия в Сопот, Казанлък, Сливен и Пазарджик работят съвместно с професионалните гимназии, бюрата по труда и с общината и лесно прилагат заложените мерки.

По време на мозъчната атака бяха дадени и конкретни идеи за прецизиране на моделите с цел тяхното финализирани и последващо разпространение сред работодатели и заинтересовани институции.

Недостигът на работна сила задържа растежа на България. Работодатели и синдикати обсъдиха мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация в дефицитни професии

„Българското машиностроене и електротехника са изключително високо конкурентоспособни на световните пазари и бележат сериозен ръст. Над 30 % от ключовите кадри в тях са на пенсионна възраст. Ако не се предприемат спешни мерки – внос на човешки ресурс в непосредствен план, реформа в образованието – в средносрочен и справяне с демографската криза – в дългосрочен, производството и бизнесът ще се свиват до равнището на наличните човешки ресурси. А това допълнително ще ограничи възможностите на бюджета за  ръст на пенсиите и ръст на доходите в бюджетната сфера“ – обобщи предизвикателствата председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България г-н Васил Велев при откриването на кръглата маса за обсъждане на стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация в дефицитни за пазара на труда професии днес.

Представители на работодатели от АИКБ, синдикати от КНСБ и КТ „Подкрепа“ и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Агенция по заетостта и Националната агенция за професионално образование и обучение обсъдиха как да се повиши привлекателността на вече идентифицирани ключови професии от четири пилотни бранша – „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Пакетите са ориентирани към работодателите и към търсещите работа, за да ги мотивират да изберат определени търсени професии, включително чрез насърчаване на мобилността. Събитието е част от проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, изпълняван от Асоциация на индустриалния капитал в България, в партньорство с представените институции.

„Вече работим в много тясно сътрудничество с Министерство на образованието и науката за стартиране на реформа във висшето образование. Предстои кръгла маса по темата на 8 май. Каквато и реформа да се направи, обаче, резултатите не могат да бъдат чакани по-рано от 5 – 10 години, а хора трябват сега“ – заяви председателят на АИКБ Васил Велев. В последвалата дискусия той подчерта, че размерът на работната заплата в България нараства с бързи темпове, значително изпреварващи ръста на производителността на труда и от там – още веднъж необходимостта от по-голямо фокусиране върху повишаване на производителността на труда.

Като основни фактори, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др.

По думите на ръководителя на проекта д-р Милена Ангелова – главен секретар на АИКБ и вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет, основна задача пред държавните институции, работодатели и синдикати е да разработят съответните политически инструменти и мерки, които да повишат привлекателността към професии със слабо предлагане на пазара на труда, но ключови за развитието на българската икономика. В момента се разработват онлайн базирани програми за обучение за подобряване на адаптивността и насочване на младите хора и безработните лица към тези професии, каза още д-р Ангелова.

Дискусията очерта необходимостта от работа с учениците и техните семейства още от най-ранна възраст за ориентирането им към образование, което да ги квалифицира за дефицитни професии като: инженер, настройчик на машина с цифрово програмно управление, стругар, заварчик, електротехник, техник електронна техника, машинен оператор, машинист, шофьор на ТИР, летец – пилот, спедитор, лекар, акушерка, лаборант, медицинска сестра.

В рамките на проекта първоначално се разработват 16 пилотни модела за изброените дефицитни професии. Внедряването им по предприятия в четирите пилотни бранша се извършва от обучени функционални и браншови експерти, които в момента представят моделите на 28 предприятия от браншовете.

На основа на днешната дискусия ще бъдат изготвени програми и материали за дистанционно обучение, както и политики и инструменти за балансиране на пазара на труда. От НАПОО заявиха готовност и за прецизиране на описанията на дефицитните професии, така че те да бъдат възприети като по-привлекателни. Към МТСП бяха отправени предложения за предприемане на мерки за насърчаване на мобилността на човешките ресурси, както и за насърчаване на по-добри и безопасни условия на труд.

 

На кръгли маси ще се обсъдят стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация и насърчаване на мобилността в четирите пилотни бранша

На 30.04.2018 г. АИКБ организира кръгли маси за представяне и обсъждане на проекти на Стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация и насърчаване на мобилността в четирите пилотни бранша.  

Изготвянето и разпространението на мотивационните пакети цели подпомагането на кариерната ориентация на търсещите работа лица, безработни и неактивни лица, и по-специално на безработните младежи до 29 г. и мотивирането им да бъдат активни и гъвкави при търсенето на възможности за трудова реализация. В същото време ще се работи и с работодателите, които от своя страна, да бъдат по-гъвкави и иновативни при привличането на потенциални кадри.

В рамките ва проекта бяха изготвени четири пилотни проекта на модели – по един за всеки от четирите пилотни сектора, които съдържат описание на спецификите на всеки бранш, както и конкретни указания за прилагането им при работа с всяка една от идентифицираните целеви групи.

В рамките на четирите кръгли маси мотивационните пакети се очаква да бъдат подробно обсъдени с широк кръг заинтересовани страни – представители на работодателите, на синдикатите и на компетентните държавни институции.