Profesii

„Лекар“ е най-привлекателната професия у нас. Тя заема първо място с рейтинг от 55,46 от общо шестнадесет проучени професии от секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Това, обаче, не решава проблемът с дефицита на лекари, поради нарастващото изтичане на квалифицирани кадри извън страната. Измерването на привлекателността им е част от изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Това обяви на специална заключителна пресконференция по проекта днес председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. А най-малко привлекателната професия в посочените браншове е тази на локомотивния машинист.

В машиностроителния сектор най-привлекателна се оказва професията „Машинен инженер“ с 54,64 рейтинг. След нея се нареждат професиите на „Настройчик на машини с ЦПУ“, „Заварчик“ и съответно с най-нисък рейтинг е професията „Стругар“ със среден рейтинг от 35,44.

При сектор „Електроника и електротехника“ с най-висока оценка от 47,80 е професия „Електроинженер“. На второ място е „Електротехник“ с 38,36 рейтинг. Трети и четвърти са професиите „Техник на електронна техника“ и „Машинен оператор“.

„Локомотивен машинист“ е най-малко харесваната професия от „Транспорт и логистика“ с рейтинг от 26,02. Оценките на „Самолетен пилот“ и „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ съответна са 54,64 и 46,54.

Другите професии от „Медицина и услуги за красота и здраве“ са „Акушерка“ и „Медицинска сестра“ със средни рейтинги, а с най-нисък рейтинг н бранша е професията на лаборанта с рейтинг от 33,14.

„Целта на проекта беше да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери. Преодоляването на дисбаланса между търсенето и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация е една от най-големите и най-трудоемките цели на АИКБ. Считам, че предложенията към Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието, които отправихме в следствие на резултатите от дейностите по проекта са реализируеми и ще бъдат взети под внимание“, обяви председателят на АИКБ Васил Велев.

В световната практика до сега не е създавана подобна система за отчитане на привлекателността на професиите, нито толкова богат инструментариум за повишаване на привлекателността им, който включва стратегия и план с конкретни мерки, модели за повишаване на привлекателността за всяка от 16-те професии, модул за насърчаване на работната сила и нейната мобилност, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. Разработени са още нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда. Направени са и предложения за въвеждане на менторството и застъпничеството в българското законодателство след пилотното тестване на разработените по проекта процедури в над 85 предприятия от посочените четири бранша. Обучени са общо 40 кариерни консултанта и трудови посредника от Агенция по заетостта за прилагане на разработените инструменти по отношение на търсещите работа лица.

В рамките на проекта е изградена и Информационна система „Рейтинг на професиите“, чрез която всяка година ще се обявяват кампании за определяне на рейтинга на професиите с ниско предлагане на пазара на труда. Всички разработени системи и инструменти ще бъдат предоставени на МТСП и Агенция по заетостта за безвъзмездно ползване и доразвиване.

Проектът BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” стартира на 02.01.2017 г., като в рамките на 24-те месеца от неговата реализация са участвали над 80 експерта в реализирането му. Като асоциирани партньори в проекта се включиха и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Национална агенция за професионално образование и обучение.

 

От името на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) имам удоволствието да Ви поканя на пресконференция във връзка с приключването и отчитането на дейностите по проект BG05M9OP001-1.011-0002  „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” и представяне на първия Рейтинг на професиите за четирите пилотни бранша „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“.

Пресконференцията ще се проведе на 07.12.2018 г. от 11.00 часа, в Конферентната зала на АИКБ (1527 София, ул. „Тракия“ №15). В нея участие ще вземат:

Г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ

Проф. д-р Стефан Петранов – ключов експерт по проекта

Проф. д-р Емилия Ченгелова – ключов експерт по проекта

 Изпълнението на проекта стартира на 02.01.2017 г., като неговата основна цел бе да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – дисбалансът между търсенето на квалифицирана работна сила в ключови за развитието на българската икономика области и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация.

Моля, потвърдете Вашето участие в събитието по електронна поща или телефонно обаждане в офиса на АИКБ (е-mail: office@bica-bg.org; тел.: 02/963 37 52).

С уважение,

Милена Ангелова

Ръководител на проекта

Главен секретар на АИКБ

 

В периода 26 – 30.11.2018 г. експерти от Асоциация на индустриалния капитал в България обучиха 40 служители на Агенция по заетостта – кариерни консултанти и трудови посредници за прилагане на Актуализираните указания за работа кариерните центрове към АЗ.

Обучението се проведе в Стара Загора и във Велико Търново по предварително подготвена програма.

Експертите от Агенцията бяха обучени да прилагат на практика разработените по проекта инструменти за насърчаване на заетостта и повишаване на привлекателността на професиите. След приключване на обучението бяха връчени сертификати на всички обучени за придобити знания и умения в областта на ключовите компетенции.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи предложения за допълнение на Кодекса на труда, чрез които методите за обучение и подпомагане в работна среда „менторство“ и „застъпничество“ да бъдат правно регулирани и да се използват в българските предприятия. Предложението e отправено към Министерство на труда и социалната политика, като имащо право да предлага законодателни изменения и допълнения. С промените в законодателната уредба се цели да се повиши трудовата пригодност на новопостъпилите работници и да се осигури приемственост в работните процеси. Това обяви днес на специална кръгла маса за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
Предложението за промени в нормативната уредба е изготвено в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“ беше обсъдено от социалните партньори – КНСБ, КТ «Подкрепа», браншови и федеративни организации, представители на държавните институции работещи в областта на пазара на труда и от други заинтересовани страни.
„Използването на менторство и застъпничество имат огромно значение за развитието на индустриалните отношения в страната ни. Без предлаганата уредба, и работодателите, и работниците са лишени от инструменти за взаимодействие в интерес на просперитета и на предприятия, и на работещите, каквито развитите държави ползват от десетилетия. Тези промени ще резултират положително на пазара на труда и за развитие на икономиката в цялост. Точно затова смятаме, че е крайно време двата инструмента да бъдат правно уредени у нас. Изключително много разчитаме на подкрепата на Министерство на труда и социалната политика, които са наш асоцииран партньор по проект, за да могат предложените от нас текстове за промени в Кодекса на труда да бъдат разгледани в парламента“, заяви Добрин Иванов, който е и главен финансист по проекта.
Менторството е инструмент, който дава възможността новоназначения работник бързо да се адаптира към работната среда и правилата за работа в предприятието, като по този начин упражняваната от него професия стане по-привлекателна и се създадат условия за устойчива заетост. Методът е насочен към това да подпомага компаниите да се възползват от възможния максимален потенциал на човешките ресурси и те да увеличат своя капацитет за постигане на целите и приоритетите в дейността. Така по-опитният служител прехвърля знанията и уменията си на по-малко опитен, за да се преодолеят всички трудности в кариерата и да се постигне социален растеж.
„Пропуснахме две поколения на пазара на труда, защото в средните ни училища масово се преподава дизайн и мениджмънт, а не професии, от които предприятията имат нужда. Работа на синдикати и работодатели е да се занимават с професионалното обучение на кадрите. И заедно трябва да убедим държавата да ни преотстъпи тази територия или поне да разшири присъствието ни. Ние сме тези, които най-добре знаем какви са приоритети на пазара на труда, какви умения се търсят и от какво образование и обучение имат нужда работниците“, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
Застъпничеството, от своя страна, е предназначено да отговори на практическите предизвикателства, пред които са изправени новоназначените работници. Това могат да бъдат подкрепа на професионалните отговорности на работника/служителя, подпомагане за усъвършенства комуникационните умения, подпомагане при търсенето на решения на възникнали проблеми и подкрепа при разрешаването на конфликти.
Според д-р Искрен Ангелов, началник отдел в Министерство на труда и социалната политика е добре текстовете за менторство и застъпничество да бъдат формализирани в нормативната уредба, тъй като това би оказало положителен ефект върху работодателите, като преди това обаче бъдат обсъдени в още по-широк формат. Като менторството дори трябва да бъде въведено като задължителна форма във държавния сектор.
Като пряк резултат от използването на двата метода за обучение и подпомагане в работна среда бяха посочени още увеличаването на ангажираността и удовлетворението от работата, увеличаването на производителността на работниците и служителите. Похватите подкрепят в голяма степен и кариерното развитие и управлението на талантите. Методика за прилагане на менторството и застъпничеството в предприятията беше разработена в рамките на проекта и успешно апробирана в 60 пилотни предприятия.

На 22.09.2018 г., в Конферентната зала на АИКБ ще се проведе кръгла маса за обсъждане на предложените от асоциацията в рамките на проекта предложения за изменение и допълнение на българското законодателство с цел нормативно регулиране на менторството и застъпничеството. По изпълнявания от АИКБ проект беше разработена Методика за прилагане на менторството и застъпничеството в предприятията, която беше успешно апробирана в 60 предприятия от четирите пилотни бранша. За нейното изготвяне беше проведено проучване сред работодателите и специалистите по човешки ресурси, които споделиха своя опит и мнение относно полезността на двата инструмента. В рамките на кръглата маса се очаква представителите на браншовите организации, представителите на синдикатите и на държавните институции работещи в сферата на пазара на труда, както и други заинтересовани лица да споделят своите предложения как разработената методика и предлаганите промени да бъдат използвани и регулирани по ефективен начин с цел използването им от предприятията.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи модули за насърчаване на заетостта при професии с дефицит на кадри, които са ключови за развитието на българската икономика. Разписани под формата на инструменти и конкретни мерки, модулите са разработени за всяка от 16 пилотни професии от браншовете „Машиностроене“, „Електротехника“, „Транспорт и спедиция“ и „Здравеопазване“, в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“. Те бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Професии с дефицит на работна сила – мерки и решения за повишаване на привлекателността“, открита от председателя на Асоциацията г-н Васил Велев.
„Основната ни цел е да предложим стратегии за преодоляване на дисбаланса в търсенето и предлагането на работна сила във важни за българската икономика браншове и професии. Желанието ни е да дискутираме широко разработените модули и да ги прецизираме така, че да бъдат лесно приложими в практиката на предприятията, на институциите на пазара на труда и на фирми за управление и подбор на персонал“, заяви председателят на АИКБ по време на кръглата маса. „Ако не вземем веднага мерки, съвсем скоро ключови сектори на българската икономика със сравнителни предимства и много добро представяне, съдейки по ръста на износа, ще останат без кадри и ще са изправени пред опасността да затворят врати“, предупреди г-н Велев.

Заместник министърът на труда г-жа Зорница Русинова посочи, че почти няма работодатели в страната, които да не индикират като основен проблем липсата на кадри. „В последната една година безработица е под 5,5%, но в страната ни има професии, при които търсенето на работници и служители е задоволено едва 50 на сто“, заяви още тя. По думите ѝ модулът ще послужи като база, за разработването на стратегия, чрез която да се преодолее дисбалансът между търсене и предлагане на работа и ключовите за България сектори да бъдат снабдени с квалифицирана работна ръка.
Модулите са разработени според спецификата на всеки един от браншовете, като предлагат конкретни идеи и мерки за въздействие с оглед повишаване на привлекателността и привличане и задържане на кадри за основните в тях професии. При изготвянето им са взети предвид характера на труда, производствените процеси и изискванията към квалификационните характеристики.
Според Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика привлекателността на професиите минава през кариерното развитие, както на децата, така и на техните родители. „Кариерното развитие трябва да започне още от детската градина. А в последствие в професионалното образование задължително трябва да бъде въведено дуалното обучение. Децата трябва да имат възможност да се докоснат до компаниите и предприятията в техния регион. Бизнесът задължително трябва да бъде привлечен в образованието“, завърши Десислава Николова.
АИКБ, на основа на изследвания в множество предприятия от пилотните сектори, изведе факторите, които влияят на привлекателността на една професия. Те са: работна среда, парични доходи, непарични материални стимули, стрес, престиж, перспективи, вложени време и средства за овладяване и поддържане на професията. Те са разделени в три групи фактори – основни, подкрепящи и допълващи, за които работодателите трябва да предприемат съответните мерки.
Основните фактори имат над 75% тежест, като в зависимост от професията в тях влизат: осигуряването на социални придобивки, размер на трудовото възнаграждение, допълнителни възнаграждения, социални осигуровки, осигуряване на обучение и допълнителна квалификация и други. Тези фактори определено могат да бъдат считани за ключови, а тяхното прилагане в процеса на търсене на работна сила гарантира успех при привличането и задържането на работа на кадри. Прилагането им може да се осъществи, без да е изключително скъпо за предприятието, но дава ясен сигнал към заетите в него лица, че техните интереси и потребности са взети присърце и за тях се мисли.
Сред подкрепящите фактори, които са с относителна значимост между 50 и 75%, са: възможност за работа в голяма компания, реализация в чужбина, работа с модерни технологии и техника и др. Тяхното прилагане няма да води априори до наемане на работници и служители, но въпреки това ще влияе много силно върху мотивацията на лицата, които биха се явили за заемане на позицията, която да доведе до позитивно решение в полза на предприятието
Сред допълващите фактори, чиято тежест е под 50 %, фигурират: близост на работното място, осигуряване на транспорт, липса на работа с удължено работно време или в почивни дни, поддържането на професионалното ниво да не изисква сериозни разходи и др. Ако бъдат приложени, няма да имат нито решаваща значимост, но могат да изиграят допълваща роля при взимането на решение от страна хората, търсещи работа.
От Асоциация на индустриалния капитал в България препоръчват прилагането на модулите на практика да става след внимателна оценка на спецификата на всяко отделно предприятието и неговите ресурси, като се изберат оптималните стратегии, както за конкретното предприятие, така и за съответната професия.

 

АИКБ организира кръгла маса на 14.09.2018 г. за обсъждане на разработените в рамките на проекта модели за договаряне на МРЗ на основата на разработения и пилотно тестван в 60 предприятия Модел за изчисляване на производителността на труда и обвързването й с договарянето на доходите от труд за всеки от пилотните браншове. Желанието на АИКБ е разработените модели да бъдат широко дискутирани прецизирани с цел тяхното последващо използване на ниво бранш и/или предприятие. За участие в кръглата маса са поканени заместник-министър председателя на Република България и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество г-н Валери Симеонов, председателите на КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и представители на държавните институции и изследователски организации имащи отношение към въпросите на Колективното трудово договаряне и МРЗ.