„Българското машиностроене и електротехника са изключително високо конкурентоспособни на световните пазари и бележат сериозен ръст. Над 30 % от ключовите кадри в тях са на пенсионна възраст. Ако не се предприемат спешни мерки – внос на човешки ресурс в непосредствен план, реформа в образованието – в средносрочен и справяне с демографската криза – в дългосрочен, производството и бизнесът ще се свиват до равнището на наличните човешки ресурси. А това допълнително ще ограничи възможностите на бюджета за ръст на пенсиите и ръст на доходите в бюджетната сфера“ – обобщи предизвикателствата председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България г-н Васил Велев при откриването на кръглата маса за обсъждане на стартови мотивационни пакети за подпомагане на кариерната ориентация в дефицитни за пазара на труда професии днес.
Представители на работодатели от АИКБ, синдикати от КНСБ и КТ „Подкрепа“ и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Агенция по заетостта и Националната агенция за професионално образование и обучение обсъдиха как да се повиши привлекателността на вече идентифицирани ключови професии от четири пилотни бранша – „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Пакетите са ориентирани към работодателите и към търсещите работа, за да ги мотивират да изберат определени търсени професии, включително чрез насърчаване на мобилността. Събитието е част от проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, изпълняван от Асоциация на индустриалния капитал в България, в партньорство с представените институции.
„Вече работим в много тясно сътрудничество с Министерство на образованието и науката за стартиране на реформа във висшето образование. Предстои кръгла маса по темата на 8 май. Каквато и реформа да се направи, обаче, резултатите не могат да бъдат чакани по-рано от 5 – 10 години, а хора трябват сега“ – заяви председателят на АИКБ Васил Велев. В последвалата дискусия той подчерта, че размерът на работната заплата в България нараства с бързи темпове, значително изпреварващи ръста на производителността на труда и от там – още веднъж необходимостта от по-голямо фокусиране върху повишаване на производителността на труда.
Като основни фактори, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др.
По думите на ръководителя на проекта д-р Милена Ангелова – главен секретар на АИКБ и вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет, основна задача пред държавните институции, работодатели и синдикати е да разработят съответните политически инструменти и мерки, които да повишат привлекателността към професии със слабо предлагане на пазара на труда, но ключови за развитието на българската икономика. В момента се разработват онлайн базирани програми за обучение за подобряване на адаптивността и насочване на младите хора и безработните лица към тези професии, каза още д-р Ангелова.
Дискусията очерта необходимостта от работа с учениците и техните семейства още от най-ранна възраст за ориентирането им към образование, което да ги квалифицира за дефицитни професии като: инженер, настройчик на машина с цифрово програмно управление, стругар, заварчик, електротехник, техник електронна техника, машинен оператор, машинист, шофьор на ТИР, летец – пилот, спедитор, лекар, акушерка, лаборант, медицинска сестра.
В рамките на проекта първоначално се разработват 16 пилотни модела за изброените дефицитни професии. Внедряването им по предприятия в четирите пилотни бранша се извършва от обучени функционални и браншови експерти, които в момента представят моделите на 28 предприятия от браншовете.
На основа на днешната дискусия ще бъдат изготвени програми и материали за дистанционно обучение, както и политики и инструменти за балансиране на пазара на труда. От НАПОО заявиха готовност и за прецизиране на описанията на дефицитните професии, така че те да бъдат възприети като по-привлекателни. Към МТСП бяха отправени предложения за предприемане на мерки за насърчаване на мобилността на човешките ресурси, както и за насърчаване на по-добри и безопасни условия на труд.
