България има нужда от реални реформи, за да повиши привлекателността на професиите
На 08 май 2018 г. се проведе кръгла маса на тема “Бизнес и висше образование”, организирана от АИКБ в партньорство с вестник “Стандарт”. Кръглата маса беше провокирана от получените резултати до момента по проект BG05M9OP001-1.011-0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, в които ясно се открои, че основният фактор за повишаване на привлекателността на професиите е изграждането на интерес към тях на ниво образователна система. При разработването на моделите и мотивационните пакети, както и в резултат на проведените четири кръгли маси в края на месец април, всички експерти посочиха, че реформата в образованието и най-вече във висшето е крайно наложителна.
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е силно заинтересована практически да приложи получените резултати по проекта и да ги направи максимално гъвкави, по начин който да доведе до реално повишаване на интереса към идентифицираните дефицитни професии. С цел търсене на решения асоциацията организира кръгла маса за обсъждане на конкретни предложения за реформи в сферата на висшето образование. АИКБ предложи мерки за насочване на кандидат студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на т.н. академична автономия и сътрудничество и координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото ни развитие.
„Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. Чрез предлаганият от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, посочи Васил Велев.
Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика.
По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си. „Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни заместник министър-председателят.
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество. По думите му по-добрите общества са изградени от по-високообразовани хора. Той открои три основни задачи пред държавата: да се намали до минимум преждевременното отпадане на деца от образователната система, да се настрои образованието спрямо търсенето на пазара на труда, както и да се придобиват знания, умения и ключови компетентности, които да са релевантни за в бъдеще. По отношение на висшето образование, министърът заяви, че след намаляването на план-приема в държавните висши училища за икономически и администрация, е регистриран ръст за тези специалности в частните такива. Вълчев заяви още, че няма сегмент, който да не е претърпял реформа в сферата на образованието и то благодарение на партньорството на държавата и заинтересуваните страни, сред които с активното си участие се откроява АИКБ. И този процес ще продължи.
Участие в кръглата маса взеха над 100 представители на бизнеса и държавата. Сред тях бяха вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните Комисии по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на висши учебни заведения, синдикати, граждански организации и други заинтересовани страни.
АИКБ и в. Стандарт поеха ангажимент да представят в подходяща форма генерираните предложения по време на кръглата маса както на законодателната и изпълнителна власт, така и на обществеността.